Потенциал за рискове

Резултатите от изследването от 2016 г. и особено сравнението им с тези от предходното изследване от 2010 г. очертават няколко четири важни теми, които заслужават повече внимание от страна на експертите, занимаващи се с осигуряване на по-сигурна и позитивна интернет среда за децата, а също и от страна на учителите и други хора, занимаващи се с образование, на хората, определящи политиките, на занимаващите се с бизнеса с новите технологии и накрая, но не на последно място – от страна на децата и на техните родители.

Изследването разкрива, че 97% от българските деца на възраст 9-17 г. са активни интернет потребители, което означава, че имаме значителен ръст в сравнение с предходното изследване. Повече от половината са онлайн на практика всеки ден. Това означава, че практически всички деца над 9-годишна възраст са потенциално изложени на редица рискове и опасности в Мрежата. Освен това възрастта, в която децата навлизат в дигиталната среда, устойчиво пада. През 2010 г. най-често възрастта, в която децата за пръв път се срещат с Мрежата е била 10 год., през 2016 г. една четвърт от всички деца стават интернет потребители, когато са само на 7 год.

•     10% от децата от изследването са взели дигиталното си устройство още на 4 или 5 год. По-ранната възраст, в която децата започват да използват активно дигиталните технологии е важен фактор, който ги прави по-уязвими спрямо различните рискове и потенциални вреди в интернет. На тази възраст техническите им способности са значително по-развити от социалните им умения, дигиталната им грамотност и възможностите им да разпознават и да избягват рисовото поведение онлайн.

•     Делът на децата, които споделят, че през последната година са били разтревожени, разстроени или уплашени от нещо, което са видели в интернет, е нараснал от 10% на 15%. Колкото са по-големи децата, толкова по-вероятно е да попаднат на неподходящо онлайн съдържание. Обаче делът от деца, които са влизали в уебсайтове, които са ги разстроили, видимо е нараснал във всички възрастови групи, включително и в тази на най-малките.

•     Ползването на социални мрежи е втората най-популярна дейност, а децата, които нямат профил в поне една социална мрежа, са отчетливо малцинство (13%). В сравнение с

2010 г. делът от деца, ползващи социалните медии, е нараснал драматично – от 54% на

87%.  Броят на  най-малките потребители (9-11 год.) се е удвоил и понастоящем три четвърти от тях имат поне един профил в социална мрежа (най-често във Фейсбук).

•        Потенциалният риск, свързан със социалните мрежи, нараства и от факта, че една трета от децата оставят профилите си публични, така че всеки да може да ги види. През

2016 г., значително повече деца желаят да споделят лична информация в своите акаунти в  социалната  мрежа,  отколкото     през  2010  г.  Най-често  те  споделят  снимки  ясно

показващи лицата им, имената им, училището си и хобита. За щастие, децата са по- предпазливи относно телефонните си номера и домашния си адрес. Обаче и тази лична информация е достъпна при 5% от децата и може да бъде лесно намерена от всеки, който има връзка с Мрежата, включително и потенциални насилници.

•     Една трета от децата са имали контакт и са общували с някого, когото никога не са срещали на живо. В това отношение не се забелязват разлики между половете, докато различията между възрастовите групи са големи. Повод за притеснение дава и това, че

едно от всеки пет деца се е срещало на живо с някого, с когото по рано „се е познавало“ само в интернет. Ако сравним резултатите с тези от 2010 г., можем да забележим, че значително по-голям дял от по-големите тийнейджъри има желание да преминава от виртуален към реален контакт, което означава, че при децата по-големи от 15 год. срещата с нови хора след запознанство в интернет се превръща в норма.

•     Инцидентите, свързани с различните видове онлайн тормоз са друг риск, на който са изложени децата. Делът от деца, които са били жертви на злоупотреби в интернет е нараснал от 20% на почти 30% през последните шест години. И двете изследвания разкриват, че няма разлики между момчета и момичета в това отношение, но колкото са

по-големи децата и   от двата пола, толкова по-вероятно става да се отнесат с тях по

злонамерен и обиден начин. От децата, които са били жертви на тормоз, само с 30% се отнасят зле редовно. Тормозът на живо е почти два пъти по-често срещан от онлайн тормоза.